Когато става дума за бърза езда на мотоциклет, събеседниците, като правило, обсъждат двигатели и окачване. Има обаче един не по-малко (а възможно и повече) важен фактор - аеродинамика.
Аеродинамика – това е раздел от механиката на средата. Тя изучава движението на телата през газовата среда, например, самолет или мотоциклет през въздух. Задачата и е да изучи максимално ефективното движение. Често решението се свежда до създаването на форма, която изисква по-малка сила за изтласкването на даден обем газ.
В Формула 1 най-добре платените инженери са именно тези, които се занимават с аеродинамика. Шефа на отдела по аеродинамика в топ-отбор получава седемцифена заплата. А всичко това е защото, и малкото подобрение на аеродинамиката е равносилно на грамадно увеличени на мощността на мотора.
Сега повечето конструктори отделят повече внимание на аеродинамика, опитвайки се да подобрят характеристиките на мотоциклетите, така и комфорта на водачите. Наистина, често се случва така, че крайният дизайн на мотоциклета, се определя от маркетинга, , като това каква забележителна аеродинамика е постигната губи пред това как изглежда. Мотоциклета трябва добре да изглежда, за да се продава. Buell RW750, прекрасно изработен аеродинамически, изглежда унило, като Boeing 737, а не като шикарния Ducati 916. Впрочем, има и изключения от правилата, например Britten V1000, конструиран от Джон Бритън, така че има надежда, че и другите производители могат да обединят шикарния дизайн и аеродинамиката.
Налягането против скоростта
Давайте отначало да разберем, какво става в въздушния поток. Всяко газово течение се описва от уравнение, в което влизат налягането и скоростта, при това в обратна пропорция. Когато мотоциклета се движи през въздуха, въздухът го обтича така, както и водата обтича камъка, лежащ посред ручея. Въздухът, който попада в самият център на обтекателя, създава налягане, преди да продължи движението си под обтекателя. Имено поради това въздухозаборника за пасивно пълнене се намира отпред колкото може по-близо до центъра на обтекателя - въздухът там е под налягане, поради това системата работи максимално ефективно.
Отзад на мотоциклета се създава област на разреждане, която засмуква байка, затруднявайки неговото движение. Силата, с която въздуха пречи на мотоциклета да се движи, се нарича аеродинамично съпротивление. Тази сила се характеризира с някакъв коефициент, който се измерва в аеродинамична тръба.
За съжаление, съпротивлението на въздуха растет не с линейна, а с квадратна функция. Ако на един мотоциклет са нужни 15 KW, за да достигне скорости 160 Км./час, то за постигането на 320 Км/час му трябват 123 KW, а за постигането на 480 Км/час вече 420 KW.
Намаляване на аеродинамичното съпротивление
Основен фактор, влияещ на аеродинамиката, се явява, проекцията на мотоциклета на плоскост, перпендикулярна на движението. За да сравним този параметър при различните мотоциклети, е нужно да ги фотографираме точно отпред от една и съща точка и с от един и същ водач зад кормилото, седящ в стандартна за този мотоциклет поза. После да изрежем контура, да го сложим на лист милиметрова хартия и очертаем по него. Пребройте, колко клетки заема всеки контур (включително и полузапълнените клетки) и ще разберете, проекцията на кой мотоциклет е най-ефективна. Колкото е по-малка площта, толкова по-добре.
Ако проекцията беше единственият фактор, определящ аеродинамичното съпротивление, то всичко щеше да бъде много просто. Но формата на обтекателя също влияе на съпротивлението на въздуха.
Водата при падане приема формата на капка. Това е на-обтекаемата форма от гледна точка на аеродинамиката. Обтекател във формата на капка трябва да достигне максимална ширина равна на една трета от общата дължина на байка, при това ширината трябва да е равна на ширината на раменете на водача. Освен това този обтекател трябва да е разположен под ъгъл не по-голям от 7 градуса към надлъжната ос на байка. При по-голям ъгъл ще се получи срив на потока, течението ще стане турболентно и съпротивлението ще нарастне. Впрочем, много специалисти смятат, че ъгъла реално не трябва да е повече от 4 градуса.
За съжаление, ако построим мотоциклета в съответствие с тези изисквания, той ще е твърде дълъг, а опашката му ще е много остра и опасна За да се избегне това, опашката може да се изреже веднага след задната гума, ефективността ще се намали, но не силно. Тази опашка носит името Камма, в чест на инженера, който първи я е измислил. Бюел използоват същата идея за шлема на Еди Лоусън, с който спечели Daytona 200.
https://www.youtube.com/channel/UCF1ZIrzw4LJPb9DpdL5EjAA/videos?view_as=subscriber
