Бялото добро се синее и светнее планината се белее и душата искрее очаква ни чуден ден попара от снег ще ядем.
Идеята за снега е другата ни действителна природа тя действа върху играта на душата. Да се радваш търпеливо с мисли за/на безкрайноо бялата природа ,част от бялата брада си е крайна свобода. Дядото с бялата брада си помага със снега и с летящата шейна е в нашите сърца.
Снежната природа ни храни с балансирана храна с усет за възвишената вяра ,бреме на истината която да споделим и да подобрим.
Нека повече да се обичаме и на снежният човек да приличаме..
Само с два куплета лъскам душата клета, Ваксинирай.Какво мисля какво виждам какво чуваствам ,какво усещам.
