Антропософията днес е осъществяването на медитацията, която Рудолф Щайнер е дал на най-близката си ученичка Ита Вегман, в която той казва, че хората трябва да отворят за Йерархиите тайните на зелените демони, които царуват в този свят, дошли тук от долните светове. И трябва да дойде моментът, когато това пълно господство на царуването на тези зелени демони на Земята ще изчезне, казва Р. Щайнер в тази медитация, и то точно за своята ученичка и именно във връзка с нейната специална мисия, която е точно свързана с естествено-научнната насоченост и с медицината.Движим се ние не се движи времето.
Следователно, просто да се получат знания за духовните светове от висшите йерархии чрез антропософските книги е абсолютно недостатъчно. Това е само предварителен етап към факта, че бидейки в челните редици на познавателната сила на Висшите йерархии със своята сила, според техните инструкции, изпълнявайки тяхната мисия, трябва да се влезе в този свят в конкретна, практическа дейност, именно въз основа на факта (във връзка с това, с което започнахме), че светът отправя призив към хората за своето спасение, че хората трябва да осъществят в света цялостно одухотворяване на всички цивилизационни процеси, абсолютно всички, и социалната реалност. Защото антропософията дава импулси за абсолютно всичко, до най-малкия детайл.
Но точно осъществявайки това, сме изправени пред неразрешими проблеми, ако нямаме основа и нямаме нови методи. В хода на решаването на тези проблеми се развиват нови знания, които не се срещат в нито една книга, което вече е донесено от човек като десета Йерархия. Всички останали знания се развиват от деветте Йерархии. Това е безценно Знание, това е завършеността на йерархичния Космос, изпълнението от човека на неговата мисия, това всъщност е мисията на Антропософията, също като завършеност на най-висшето космическо йерархично същество на Небесната София. Следователно, тя може да бъде преживявана като невидим човек сред нас, защото това е човешката завършеност на най-висшето йерархично същество. Така и хората ще станат завършеност на дейността на Висшите йерархии и само тогава Антропософията напълно, първо, и само в този случай Антропософията ще стане успешна, въздействаща в света. Невъздействащата Антропософия – това вече не е Антропософия или това е старата Антропософия, това е вече предварителна степен на Антропософията.
Разбира се, човекът в своя живот трябва да премине през основния филогенетичен закон. Онтогенезата повтаря филогенезата. Човекът в хода на своя живот трябва бързо да премине всички предшестващи стадии, но да не забие на тях. За съжаление, сега ние имаме тотално забиване на предишните стадии, и даже стоенето на тези стадии се смята за огромно достижение. Но въпреки това, то е безкрайно малко, нужно е бързо да се преминат и да се навлезе в активност. Затова може би не е небезоснователно наблюдението, че в някои групи, в които е бил Анатолий Александрович, има диспропорция между изучаването и реализирането, че изучаването още не е достигнало такава степен на насищане в тези групи, за да се слее напълно със света.
Разбира се, има плахост, разбираемо е, да влезеш в чужд свят и да излезеш от него с нещо чуждо, даже за антропософа. Но това вече е въпрос на морална техника. И е възможно, именно с тази конференция ситуацията да се промени по кардинален начин. Този студ и недоверие. Защото недоверието е напълно оправдано, тъй като не се знае кой с какво ще навлезе, никога не се знае кой в какво ще се вторачи /вманиачи/. Не трябва сляпо да се приема нещо ново, разбира се то трябва да премине през много сериозна проверка. Новото трябва да бъде отхвърлено, това е правилно, но от друга страна – новото трябва да бъде също толкова силно и толкова убедително, за да не се обвиняват всички наоколо, защо не ме приемат. Значи нужно е укрепване!Ita.wegman
