Страхът се явява главно препятствие при отработването на навиците и усвояването на нови приоми, и немного мотоциклетисти могат да му се противопоставят. Въпреки това, на страха почти не се обръща внимание в мотоциклетната литература, a и в състезателните школи не се обучават да се борят с него. Целият ми опит като преподавател в ARC показва, че щом човек престане да се страхува, той започва да се обучава по-бързо. Всички могат да изпълняват прости последователни инструкции, и само страхът пречи на мотоциклетистите да достигнат желаното ниво- - -
Доктор Сюзан Джеферс, автор на книгата "Страхувай се но го направи", смята, че страхът възниква заедно с мисълта "аз не мога да се справя с това".Ако вие смятате, че не можете да преминете през този завой с 10 мили в час по-бързо от обичайното, вашето тяло включва защитните механизми. Вашето съзнание знае, че ръчката може и е нужно да се завърти още, но подсъзнанието просто не дава това да стане. Много мотоциклетисти, страстно желаещи да се научат да карат бързо, не разпознават тази ситуация и искренно не разбират, че това им пречи да подобрят времето за обиколка.
За начало ще отбележа, че страха всъщност е полезен, той е абсолютно необходим за самосъхранението ни. Нашата задача е да се научим да работим с него, а не да се борим против него. Ако ние не се страхуваме да падаме ще започнем да вършим безрасъдни неща. Например, ако аз реша да карам с темпото на Валентино Роси, то непременно ще падна, просто защото не притежавам неговото майсторство и рефлекси.
Страхът предизвиква повишаване на адреналина в кръвта, това повишава възможностите на организма. Вие навярно сте чували истории от типа: “старицата премести колата, която е притиснала нейният син”, макар че в обичайна ситуация тя не може да направи това дори на теория. Но неконтролируемият страх может да стане най-страшен враг. Той може да парализира даже подготвен водач.
Праг на страха
Всеки мотоциклетист има свой "праг на страха", както го наричам аз. При това ниво на страх мозъкът престава да обработва информация. Това е като да стартираш нова програма на стар компютър – на процесора са налага да обработва повече информация, от колкото може, и ето той зависва. Така и мотоциклетиста – ако той започне да кара бързо, неговият мозък просто не може да обработва информацията с достатъчна скорост, което води до авария.
Сблъсках се с това явление преди много години назад на трасето за мотокрос. Моя приятел Дейв беше един от тези щастливци, на които бащите им построиха трасе за мотокрос направо във фермите им. Веднъж пришпорвайки по него своя RM80, влязох в завоя твърде бързо. Веднага след завоя имаше скок и аз реших да не скачам, а даго заобиколя от страни. За съжаление, аз твърде късно забелязах, че предполагаемия маршрут пресича канавка с дълбочина 4 фута. При строителството на трасето са решили да икономисат и земята за трамплина просто са я взели отстрани.
Щом осъзнах, какво ще стане, аз напълно се отпуснах. Мозъка ми просто се изключи, не желаейки да гледа какво ще стане. Видно, той се опитваше да ме спаси от ужаса.
Когато дойдох на себе си, лежах на земята, мотоциклета лежеше до мене, и ме болеше главата. Въобще не помня самото падане и мисля че това е по-добре.
Понякога водача в опасна ситуация мисли: "Е край на всичко сега ще се размажа". Именно това и става. Ако беше решил , че няма да падне, то и нямаше да падне. С други думи, развитието на ситуацията определя и вашето отношение към нея. Защо? Защото убедеността дава сила.
