Трети характерен признак на свръхсетивната опитност е, че "вижданията" проблясват пред ясновиждащото съзнание за твърде неопределен отрязък от време. Бихме могли да кажем: В момента, в който се появя ват, те вече изчезват. А това означава, че само изключително бързата ориентация, изключително бързото насочване на вниманието, е в състояние да долови свръхсетивните "виждания". Ако човек не е развил такава бърза ориентация и такова бързо насочване на вниманието, той може и да има "виждания", но няма да знае нищо за тях. Тук се крие основната причина за толкова разпространеното отхвърляне на свръхсетивния свят. В действителност свръхсетивните опитности са много по-разпространени, отколкото обикновено се мисли. В основата си общуването на човека със свръхсетивния свят е една характерна общочовешка черта. Обаче способността за бърза, адекватна и познавателна намеса в това общуване, се изгражда бавно и трудно. В обикновения живот тази способност може да бъде постигната, когато при определени житейски ситуации се опитваме да вземем решение, опирайки се на светкавична ориентация. Ако при такива ситуации човек е свикнал непрекъснато да предъвква решенията си и да губи време в безкрайни колебания, казвайки: "Трябва, или не трябва да върша това", той няма да се подготви по добър начин за наблюдения в духовния свят. А който стигне до там, че още през този живот постигне един вид присъствие на Духа, той ще внесе тази способност като едно безусловно изискване в свръхсетивните изживявания.

Ако способността за свръхсетивни изживявания би останала такава, каквато е в обикновения живот, човек би се оказал негоден пред задачите си в сетивния свят. Той може да се издигне до свръхсетивни способности по здравословен начин, единствено ако ги развива в рамките на нормалния живот всред физическата действителност. На погрешен път се намира всеки, който вярва, че може да открие достъп в свръхсетивния свят чрез игнориране на физическия земен живот, чрез странни, чудновати интереси и действия.