Ако искаме да разберем вътрешната активност и формиращото действие като такива, трябва да вникнем в смисъла на троичността. Според древната индийска традиция има: горещо годишно време, което GA_223 Годишният кръговрат // Copyright издателство Даскалов 34

приблизително би обхващало нашите месеци Април, Май, Юни, Юли; влажно годишно време, което приблизително би обхващало нашите месеци Август, Септември, Октомври, Ноември; и студено годишно време, което би обхващало нашите месеци Декември, Януари, Февруари, Март, като границите между тези периоди са били определяни относително, а не според самите месеци. Но не само годишният кръговрат се е опирал върху троичността. Цялата душевна организация на човека е била протъкана от убеждението, че в основата на всички човешки действия, в основата на всяко човешко творчество лежи една пра-начална троичност. Нека да обобщим: До правилните идеи в областите на свободния духовен живот, правовия живот и стопанския живот е възможно да стигнем само тогава, когато съумеем да вникнем в дълбините на този троичен импулс, който отмерва хода на мировата еволюция. Но да се разсъждава по този начин – това днес изглежда като някакво суеверие; напротив за висша мъдрост се приема, ако просто броим: едно, две, три и т.н. Обаче природата не следва това тактуване. Разбира се, ако ограничим погледа си само върху една част от годината, където всичко е преплетено едно в друго, например пролетта, ние няма да открием този троичен пулс.

Ако обаче си възвърнем същия ентусиазъм, с който някога древните устройваха своите празници, ако си възвърнем силата да формираме празници, всред хората отново ще настъпи нещо, което ще действува инспириращо върху тях. То ще действува инспириращо върху целия духовен и социален живот.